Албум | ПЪТУВАЙ С МЕН |

Eкскурзия до Мароко през "Очите на ориента" (Мароко - 28.12 - 03.01.2019)

Автор: ADMIN1 Публикувано на: 06.02.2019 г.


Това е една кратка история за чудесна снимка, но не от онези снимки, които пазя в някоя забутана папка от безбройните ми пътешествия в Мароко. А друг тип снимка, която запечатах дълбоко в съзнанието си. Все едно заснех и видях цяло Мароко събрано в един единствен момент, в една едничка емоция и я запазих в албум, който ще отворя пред вас днес.

По случай Нова Година 2019 приех да водя група - Имперски тур в Мароко за една от най- големите туроператорски фирми в България. Разбира се беше страхотно изживяване, запознаех се с изключителни хора,прекрасна група с много положителна енергия и най- важното- с отлично настроение за пътешествия!
Първия ден ни беше малко странен, но едва ли шеше да е същото, ако не се беше стекъл по начина, за който ще ви разкажа.

Кацнахме на летището във Фес, минахме граничен контрол и си взехме багажите. Нямаше загубени куфари- УРА! 
Настанихме се по места в автобуса и още първия ден тръгнахме да трупаме впечатления от Мароко.
Започнахме с южната кула, разгледахме производството на фабрика за мароканска керамика и мозайки, след това се снимахме пред една от 8-те порти на кралския дворец и преминахме през еврейския квартал-Меллах. Интересно звучи нали?
Всичко това ни отне около два часа и половина и беше време да се запознаем с особеностите на националната кухня на Мароко, не само ние питахме за храна, но също и празните ни стомаси!

Няма как да не ви спомена за "Тажин"- това е името на съда, в който се прави известното ястие. Представете си гювеч, само че разликата е, че тажина е нещо като сач, захлупен с похлупак във формата на конус.
Така де, искахме да ядем тажин и за това помолих местния екскурзовод да ни заведе в хубав ресторант, където готвят добре и да е приятно за сядане.
Между другото съм длъжен да спомена, че местния екскурзовод беше красиво младо момиче с много познания за родния си град и с огромно желание да ни покаже Фес, така че да ни хареса.
Та, тази красива мароканка с тъмни коси, смугла кожа и очарователна усмивка, ни заведе в един уникален ресторант.
Ресторанта се намираше на покрива на стара богатска къща, която днес бе претворена в хотел и от нея се откриваше изумителна гледка към старата медина.

Всичко беше страхотно, но това място имаше един основен, много сериозен проблем- то просто не беше създадено за голяма българска група, каквато бе нашата.
Оказа се, че кухнята наистина е много изискана и всичко се приготвя безупречно , но изключително бавно, макар и вкусно.
Храната се бавеше, което породи леко негодувание в част от хората, а това беше напълно разбираемо. Все пак искахме да се разходим повече из Фес, пък и самия факт, че не бяхме хапвали нищо от сутринта, си е страхотен повод за разгорещена дискусия.

Като човек отговорен за организацията и правилното протичане на туристическата програма, постоянно бях на крак и всячески се опитвах да накарам персонала на ресторанта да бъде по- експедитивен, дори няколко човека дойдоха при мен и попитаха кога ще станат готови поръчките.

Това видимо разстрои местната екскурзоводка която, както споменах, искаше да ни представи най- доброто от Фес. Тя се притесни, че хората са разочаровани, че е виновна и че предложението и е било лоша идея.
Докато разговарях с един от туристите, който принципно приказваше на по- висок тон, тя реши, че той е сърдит и разярен, което не беше така, но защитната реакция на младото момиче беше много интересна. Тя се скри зад ъгъла и се долепи плътно до стената, гледайки с възможно най- уплашения и притеснен поглед, с който може да гледа човек.

Да, за точно този момент говоря, който не може да се хване с нито един фотоапарат, не може да се опише дори в три тома книги. Няма как да се пресъздаде, той трябва да се преживее.
В онзи момент видях не с очите, а със сърцето си. В погледа на онова момиче, облечено в мароканска джелаба, се криеха толкова много думи и цветове. Те разказваха за Мароко като цяло, за исляма и забраните му, за Африка и жените в арабския свят, за начина на живот на местните хора, за страховете им, за радостите им, за самонаказнието, за безсилието и съчувствието в едно и още толкова много други неща.

Но стига толкова... 
Нова Година в Мароко 2019 мина хубаво, както винаги е било щом сме на път!
Аз пътешествам точно за тези фотографии, не с обектива, а със сърцето. Пътешествам, не заради самите градове, а заради емоциите и моментите с хората в тях.
Какво по- хубаво от това? Пожелавам ви не само да посетите Мароко, а да усетите истинския му чар, да намерите вашия емоционален кадър, като го подправите с щипка шафран и куркума.

Спомени от пътешествието ни

(натиснете на снимките, за да прочетете текста към тях)


Очите на ориента
Очите на ориента

Очите на ориента


Те са милиони, а ти имаш ли очи да ги видиш?
Ресторант хотел Мая
Ресторант хотел Мая

Ресторант хотел Мая


Разкрива се незабравима гледка към стария град Фес ел Бали. Кухнята е ненадмината!
Тажин
Тажин

Тажин


Така изглежда съда, в който се прави мароканското ястие Тажин. Тажина може да бъде постен с картофи и зеленчуци, също така с овнешко, пилешко, камилско или телешко месо. Задължително с подправки от куркума, шафран и канела.

Ваканцията, на която са направени тези снимки:


ПЪТЕКИТЕ НА АНДАЛУСИЯ И МАГРЕБА (Испания, Мароко и Гибралтар)

ПЪТЕКИТЕ НА АНДАЛУСИЯ И МАГРЕБА (Испания, Мароко и Гибралтар)

ПЪТЕКИТЕ НА АНДАЛУСИЯ И МАГРЕБА (Испания, Мароко и Гибралтар)
Ако желаете да видите тези и много други гледки на живо, можете да се запишете за екскурзията ни като кликнете тук!


Коментари

Зареждане