Ден 2-ри: От Тун през Берн до Грюер

Спомени от пътешествието ни

(натиснете на снимките, за да прочетете текста към тях)

Бялата Лястовица

От Еurocar ни предоставиха Opel Vivaro 2.0 CDTi, много икономичен и удобен автомобил и най- хубавото беше, че имаше автопилот и ръчна скоростна кутия. С него минахме около 1000 км. Преди да го върнем на паркинга, на летището в Базел- Мюлц трябваше да напълним резервоара до горе, както го бяхме взели. Най- близката бензиностанция до летището е Шел, цената на дизела беше около 2,60 в български пари.

Замъкът Оберхофен на Тун

Замъкът е построен през 12 век от фамилията Оберхофен и Валтер. През годините сменя много собственици, докато през 1954 не става собственост на федерацията, която го превръща в музей. В музея на Оберхофен се пазят редица готически и оринталски артефакти. Особено впечатляваща е ботаническата градина, проектирана в края на 18 век и показваща нагледно тенденциите в градинарството от онова време. Цената на билета за средновековния замък е 10 швейцарски франка.

Градчето Тун

Една истинска перла си беше това градче, въпреки че прекарахме времето си в него, за да хапнем и да се разходим по главната пазарска улица "Бализ", която се намира по протежението на островче в река Ааар. Всъщност градчето е разположено на вливането на реката в Тунското езеро. Главната улица беше пълна с бутикови магазини, а главния площад “Мюленплац“ беше пълен с кафета, в които местните се бяха отдали на сладки приказки с гледка към реката.На снимката се вижда “Тунския Замък“.

Столицата Берн

Берн не е най- големия град на Швейцария, но пък е седалище на "Gemeinderat"- парламента, от където се управлява страната. Една от легентиде гласи, че града е създаден от аристократичните гибелински родове на град Верона, които били изгонени от гвелфите, за това те преминали прохода Готард и основали Берн. Друга легенда е свързана с Берхтолд V фон Церинген, койт се зарекъл, че ще кръсти града на името на първото животно, което убие на мястото. Така това било мечка. От немски Берн- мечка.

Още за Берн

Берн има безброй забележителности. Самото му разположение наподобява Велико Търново, защото града е построен върху меандрите на река Аар. Мостовете свързващи меандрите са внушителни. В града може да се види “Мечата градина“, катедралата “Мюнстер“, сградата на кметството. Лично мен впечатление ми направиха 37 градски чешми на Берн. Те вече са загубили своето значение, но пък са интересни с това, че всяка чешма има своята история. Няма как да не разбуди интереса ни чешмата “Детеядеца“.

Берн отброява времето

Тук сме под “Цайтглоке“- Астрономическия часовник. Той е един от малкото останали в Европа. Поставен е през 15 век и както Пражкия си събрат има своята символика. На всеки кръгъл час се представя страхотно куклено шоу. Акцента е върху титана на времето “Кронос“, който води времето към смъртта. Часовника отброява времето, както показва фазите на луната и позицията на слънцето спрямо земята. Наистина е впечатляващо!

Швейцарски Крави

Знаете историята. “Пътуваш си с автобуса, поглеждаш през прозореца- лозя. Значи сме във Франция. Пейзажа се променя- кравите стават по красиви от жените. Значи вече сме в Швейцария“. Не ми се сториха чак толкова грозни жените, но факт е, че кравите са навсякъде. Тук сме отново в Берн на главната улица. Трябва да отбележа, че Швейцария е изключително скъпа. Един дюнер- 10 франка или в български пари 17лв. Същото важи и за сувенирите. Търсенето на по- изгодни сувенири си е цяло изкуство.

Покрай Парламента

При сградата на парламента няма как де не споменем, че Швейцария е федерация съставена от швейцарско, френско и италианско говорящи кантони. Още в средновековието швейцарците осъзнали, че алпийските проходи се заформят като важни търговски пътища, именно за това по- големите държави искали да владеят проходите. За да не позволят това да се случи,населението в северната част на Алпите сформирало съюза “Хелветика„. Така обединени се бранели по- добре. В днешно време кантоните са 17.

Швейцарска сватба

Пътя за коли към стария Грюер беше затворен, за това беше необходимо да ходим пеш до града от завода с музея на сиренето. Наистина си заслужаваше защото стълбите вървяха под сянката на борова гора. Горе се натъкнахме на местна сватба. Беше си наистина впечатляващо. Пред процесията вървяха сватбари с огромни чанове през кръста. Тътена на звънците озвучаваше цялата планина. В такива моменти се чувстваш малък. В Тюн примерно пак имаше сватба, но там нямаше звънци, но пък хвърляха бонбони.

Грюер

Грюер представлява една главна улица, която води до замъка Грюер и това е всичко. Пълно е със заведения и ресторанти. Между другото швейцарските ресторанти буквално смърдят, заради любимото на всички национално ястие Фондю(вино, брашно и няколко вида сирене, между които и козе). Миризмата е неописуема и за нас българите си е отврат.

Легендата за герба на Грюер

Вижте знамето, на него е изрисуван герба на града. Едно от преданията посочва легендарния лидер на вандалите Грюериус за основател на Грюер. Той дошъл от север в търсене на плодородна земя. Заповядал да се построи крепост на днешното място - така се появил замъкът на Грюер. Когато сградата била завършена, от небето украсено с пурпурен залез, се спуснал бял жерав и кацнал на рамото на Грюериус. Той го приел за добра поличба и птицата се превърнала в символ и герб на града.

Замъкът Грюер

Тук сме в замъкът Грюер, на който отделихме около час време. Таксата е 12 франка на човек, а ако сте група над 15 души е 8 франка. Основите на замъка датират от 9 век, когато Петър II от рода Савоя, поставя първия камък. За няколко века замъкът става седалище на графовете на Грюер, до последния Мишел, който изправен пред банкрут предава имуществото си на кредиторите от Берн и Фрайбург.

Замъкът Грюер(отвътре)

Разходката из замъка ни показва живота на Фрайбургските префекти, в периода когато замъкът е бил тяхна резиденция. Безценна мебелировка от 18 век, безчет ловни трофей на фамилиите Бови и Баланд, който са били негови собственици за близо век. Картини с швейцарски пейзажи, рицарски доспехи и какво ли още ни разкрива този замък. От двора му се разкрива неописуема гледка към долината на река Заане.

Грюер не е само сирене

Добре де, това са си кашкавалени пити, но швейцарците си му казват сирене. На снимката сиренето е оставено да зрее, като зреенето трае от 4 до 12 месеца. Колкото повече зрее, толкова по солено става. Има определени периоди, в който питите се измиват със солена вода и преобръщат. След узряването всяко парче се проверява за качество. Сиренето е без дупки, солено, с остър пикантен аромат и леко орехов вкус. Използването на добавки в процеса на производство е забранено.